Прегърни ме с безформения поглъщащ пламък и завинаги ме съедини с тебе!
Моето желание е само форма, моята омраза е само илюзия, моята любов е само сън. Ти, само ти си същността, утвърждаваща моят вътрешен божествен пламък!
Аз те зова в тишината, която разбира оковите на моите мисли и със затворени очи почитам твоята незрима красота!
Всички думи умаляват твоето могъщество, всички чувства ме извеждат от твоя път, всички мисли отричат твоята истинност!
Затова аз отхвърлям самия себе си, отхвърлям страха пред тъмнината на непознатото и нека твоя безформен пламък, горящ в мен да пламти и да ме отведе отвъд пределите на съществуващото, в твоето безформено царство!
Ти си всичко, което не е, ти си всичко, което искам да стана!
Твоята тишина звучи като гръм и събужда за живот черния пламък на моя дух.
Твоето отсъствие обрича взора ми на безсмислено страдание, което е и всеки живот.
Ти си едно, ти си всичко, ти си нищо и само в теб мога да намеря вечен покой!
Ти си всичко, което не е, ти си всичко, което искам да бъда!
Ти си хаосът, който се намира във всичко!
Ти си хаосът, който ще стане всичко!
Ти си Хаософия, знание и мъдрост, действие на свободния дух!
Ти си това, което е било, което е и което ще бъде вечно.
