В сравнение с линейните времеви измерения на космоса, хаосът е вечен и по такъв начин не е ограничен във времето, имащо едно измерение.
Космосът е каузален – т.е. ограничен е от причинно-следственият закон, докато хаосът е акаузален (отвъд каузалността) и свободен от всякакви ограничения.
Хаосът – това постоянно ставане, това е активна и динамична вечност.
Хаосът е бил, хаосът е, хаосът едновременно става всичко и нищо.
По този начин, хаосът е единствената истинска свобода и първоначалната същност на всички форми.
В безграничния хаос има всякакви възможности, сред които също присъства и възможността за възникване на космоса.
Частите от хаоса, обкръжаващи космоса, са антикосмически, защото многомерната и безформена природа на хаоса се явява пълна противоположност на оформената, ограничена и каузална структура на космоса.
Ето защо хаосът, навлязъл в космоса, се проявява разрушителен, поглъщащ и разтрогващ.
Прекратявайки ограничената структура и форма на космоса, хаосът утвърждава вместо тях безформена и безгранична акаузалност, която е началото и края на всичко.
Хаосът маже да бъде намерен във всяка същност, в най-големите и в най-малките неща.
Хаосът присъства в цялата вселена. Той съществува в абсолютното нищо, в небитие, което човек не може дори да си представи.
Хаосът едновременно е многомерен и лишен от измерения.
В него има време и безвремие, пространство, както и отсъствие на такова.
Той е началото на всичко, всичко е било създадено от хаоса.
Всичко е дошло от хаоса, той е всичко и нищо едновременно.
Хаосът има свое собствено начало и сътворение, което е в неговото безгранично ставане създава и разрушава.
Хаос – това е нулевото измерение, безпространствено и безвремево първоначало. Нулево измерение, съдържащо в себе си всички проявени и непроявени измерения.
Хаос – това е вечно развитие и беззаконно ставане, което космосът иска да спре със своите ограничени форми.
Беззаконнието на хаоса не е сковано от законите на каузалноста, устойчивата и ограничената структура на космоса.
От хаогностична гледна точка беззаконието означава пълна свобода, отвъд оковите на космоса.
Еволюция – това е средство на хаоса за ускоряване на възвръщането на всичко в хаоса, докато стагнация – средство на космоса да удържа всичко в своята ограничена форма, закон и структура.
Черен пламък – акаузалният огън, „духовната” същност, намираща се на или в каузалната форма на съзнанието на човека, явяваща се свързващото звено с първичната същност, която е хаоса.
Нашето „аз” (ego) е сформирано от ограниченията на космоса, докато нашето „истинско аз” (self) е напълно истинската ни акаузална сила, намираща се извън човешката ни форма и всякакви ограничения. Затова „истинския аз” е идентичен със скритите тъмни сили, които наричаме вътрешен черен пламък.
„Аз” се явява фокусната точка на „истинския аз” и ограничава (определя) „истинския аз” в космоса.
„Аз” – това е нашето съзнание, което се намира в светлината, докато нашият „истинския аз”/дух/ вътрешен пламък на хаоса съществува отвъд портите на безсъзнанието.
Следователно „истинския аз” – това е тъмна и скрита същност, която ни свързва с първичния хаос.
Гледайки в бездната на „истинския аз”, може да забележим портите, водещи към хаоса.
Чрез отварянето на вратите на безсъзнанието, водещи към акаузалният „истински аз” (Azoth), може да се увеличи осъзнаването на „истинския аз” в нашето съществуване, да се направлява точката на фокусация - „аз” – по посока вътрешния пламък на хаоса и да се създаде на синтез на „аза” и „истинския аз”.
Това, от своя страна, увеличава притока на акаузалния поток в съзнанието (Atazoth), ще отваря очите на дракона и ще освобождава многомерния „истински аз”.
Долната (духовна) точка на сатанинската пентаграма символизира „истинския аз”, който е удържан и подтиснат от четирите съставящи елементи (стихии), символизиращи „аза” (егото).
След връщането на четирите елемента в поглъщащите аказуални пламъци на духа „аза” се връща в „истинския аз”, което отново се освобождава и става едно цяло с вечния хаос.
Това връщане към акаузален източник може да се осъществява само чрез истинско самопознание (гнозис), което може да се постигне с помощта на действителен опит с действителната многостранната аказуална сила.
Нула – това е символ на хаоса като нулевото измерение, докато единицата символизира формиращата и свиваща сила, която е създала космоса.
Всички числа от едно до десет представляват различни етапи на казуалното развитие, което достига своята крайна точка в десет. Десет означава космическа завършеност.
Това число символизира закон, порядък, ред, форма и затворен кръг, който задържа част от първичния хаос в себе си.
Десет означава „аза” и задушаването на акаузалният „истинския аз”.
Числото единадесет, което се явява символ на хаоса, символизира това, че се намира в отвъд десетте (извън пределите на космоса), също така и беззаконие, свобода, безформеност и разкъсване на порочния кръг.
Единадесет – това е врата към първичния хаос, това е начин за излизане от същността на формата.
Следователно числото единадесет символизира края на антикосмическата еволюция и реализацията на скрития, тъмен и аказуален потенциал.
„Разделеният” Пентаграм, със своите единадесет ъгли и тъмен портал в центъра, символизира пътя и вратата към аказуалната свобода и може да се намери извън пределите на космическата ограниченост.
Драконът – най-древния символ на хаоса.
Предкосмическият хаос (първичният хаос) се олицетворява от драконът Тиамат, така както посткосмическия хаос (бушуващия хаос) е представен от черният дракон Хубур.
Откривайки и пробуждайки на черния дракон – акаузаления огън, магът отваря на унищожителното око на хаос и разрушава илюзията – разбира се, ограниченият космос.
Слава на Хаоса!
Слава на Хаософията!
TOTBL - 218
('Ставане – Формация-динамичен процес, контрастен на статичния такъв, важна концепция в Традициите 218, бел. А.)
